Maria Marinova
Naciό en la ciudad de Dobrich (Bulgaria), pero vive en la ciudad de Sandanski y desde hace muchos años trabaja como bibliotecaria. Tiene 11 libros, 9 de los cuales son para niños.
En el año 1986 sale su primer poemario, que resulta ganador de premio.
Maria Marinova es autora de escenarios televisiones folclόricos, obras teatrales para niños y textos de varias canciones infantiles.
Sus obras están publicadas en revistas y periόdicos electrόnicos y de papel.
Ella es miembro de la Uniόn de los escritores búlgaros.
НАСТРОЕНИЕ
Океанът днес е дружелюбен.
Мислите ми са се сплели
с прииждащите сребърни къдрици
на вълните му.
Подгонват се с пенливият им смях
и се присламчват
в прегръдките на топлото крайбрежие.
Не, не потъват
в познатата бездънност
на тъгата му.
Днес е синьо и прозрачно.
Ухае на сълзи от бор
и портокалов сок.
От сладост лепне и в душата ми.
Андалусия !
Глътка въздух !
13.09.2014
HUMOR
Hoy el océano está amistoso.
Mis pensamientos están trenzados
por los mechones rizados de las olas.
Corren juntos tras de sus risas,
después se cuelan
hacia los abrazos de las orillas
calientes.
No se hunden al fondo
de su tristeza.
Hoy está azul y transparente.
Huele bien a lágrimas de pinos
y jugo de naranja.
De la dulzura se pega mi alma.
¡Andalucía!
¡Un trago de aire!
ЗАЗОРЯВАНЕ
Часът е пет.
Утрото е тъмно, мразовито.
На хълбок дреме месечината
върху мастилночерен пух.
Все още будните звезди
надничат със отслабнал взор,
нетърпеливи да се гушнат
в бездънната завивка на безкрая.
Във шест -
небето посинява.
Нахлуват облаците белокоси.
Във шест и трийсет -
сякаш в кома -
плавно месечината във нищото потъва.
Отсреща хълма с пламък се зарежда.
Във осем -
е почти червен.
Изгрява слънцето.
Картина ненадмината.
Здравей, очакван, януарски ден !
08.01.2014
AMANECER
Son las cinco.
Las primeras horas de la mañana
son oscuras y glaciadas.
Sobre su ijada duerme la luna
y sobre un plumόn negro,
como tinta.
Las estrellas, todavía despiertas,
se asombran
por su vista floja impacientes
y con ganas de cubrirse
con la frazada infinita
del espacio.
A las seis
el cielo se vuelve azul.
Invaden nubes peliblancas.
A las seis y media
como que está en coma,
la luna se hunde en el vacío.
De frente la colina se llena
de flama.
A las ocho casi está roja.
Sale el sol.
Una imagen exelente.
¡Buenos días, enero!
ПРОСТИТЕ НЕЩА
С години съм се срастнала със хола -
предмет с предметите застинал,
съжителствам с жената полугола
от рамката в пространство от картина.
Изкуствените пръсти на цветята
от вазата стърчат наглед красиви -
илюзия за вечност на нещата,
за техните непреходни мотиви.
Часовникът във ъгъла си дреме -
раиран котарак нает да служи,
навито на кълбо отрязък време -
отдавна непотребен и ненужен.
Единствен телевизорът - бърборко
умира в монолог да си говори,
преследва ме с усмивка синеока,
но кой го слуша, а и как да споря ?
Достатъчно ! От утре се отричам
от скучните подредби тежки.
Ще ида там, където хаотично
се движат простите неща човешки !
МАРИЯ МАРИНОВА
ПЪТ
За някъде май, че бях тръгнала.
Не знам закъде.
Толкова беше отдавна.
Нейде по пътя мойта Голяма идея
свлече своята евтина кожа.
Навярно е вече със скъпо покритие.
В средата на изгрева зрял
се оказах в кръга на Деня безработен,
който обира от масите
трохите на мрака пируващ.
От пейката в чуждия град гледам тъпо .
В мене е тъмно.
Мъжделее дълбоко в главата ми
някаква смътна представа за братство,
за обич към ближния,
за десетте божи заповеди,
които виждам се пукат като мехури
във въздуха над главите ни.
Дали пък към тях не бях се запътила.
Кой открадна живота ми ?
Някой ме беше ограбил.
Ще намеря ли, Боже, пътеката
със стъпки от мойте нозе ?
Или вече Вятърът-егоист
е навял всичкия пясък до зрънце връз тях,
издигнал е мъртви могили и е казал :
"Амин ".
В ТАКАВА НОЩ
Какво небе космично.
Безбрежен необят.
Отвсякъде наднича,
неземен, пъстър цвят.
Звезди златистокоси
са втренчили очи
и сякаш омагьосват
простора да мълчи.
Свещена тишина.Полепва
по мене звезден прах.
Дори и да прошепна,
направо ще е грях !
А в земната обител,
а в земните недра,
се леят новините
за кървави дела.
Дори във нощ такава !
Сред тази белота !
Когато Бог раздава
със шепи доброта !
МАРИЯ МАРИНОВА
ШЕРП
Денят като шерп,
натовари на рамо мойте проблеми
и сънен запъшка по стръмния хребет
на свойта посока.
Луната - мома самодива,
не смогна дори
и косите си меки да върже -
в тревата среднощ разпилени.
Пътят -
над пропасти с важни проблеми наднича.
Сред гъсти неволи кръжи,
препъва се в трудни дилеми,
под камък притулва спешни решения.
Педя по педя -
шерпът нагоре се вдига.
Не трябва да губи и миг равновесие.
Само той знае
колко пот под езика си крие.
И как се зарича -
от утре,
всеки връх -
малък, голям
да зареже
и кротко
по равния път да закрачи.
MOZO DE CUERDA
El día, como un mozo de cuerda,
encargό mis problemas sobre su hombro
y soñoliento comenzό a resoplar
por la cresta estrecha
de la direcciόn.
La luna, una moza ninfa,
no logrό atar
sus cabellos suaves,
dispersados sobre la hierba nocturna.
El camino,
encima de barancas,
llevando problemas importantes,
se asombra.
Está rodeado de tormentos,
tropezado por cuestiones dificiles,
guardando bajo la piedra
resoluciones urgentes.
Palmo por palmo se alza arriba
el mozo de cuerda.
Hace falta detener el equilibrio.
Sόlo el sabe
cuánto sudor esconde bajo su lengua
y cόmo se va a jurar de mañana
que abandone todas las cimas montañosas
y tranquilamente va a pasar
por otros caminos,
tranquilos.
ИСТИНАТА
Душата ми -
фонтан.
А струйките й - хиляди,
на пръсти се повдигат,
за да докоснат истината свята.
Но все угасват
в празното пространство
не лизнали дори дъхът й.
Къде е тя ?
В безкрайното ?
В небитието ?
Или в усмивката
прикрита с длан ?
Ах,
как не искам да си ида
преди да я усетя
и тялото ми да увисне
в две очи, които ще са мъртви.
LA VERDAD
Mi alma es una verdadera fuente
y sus corrientes numerosas
se alzan por los pies
para que toquen la verdad sagrada.
Pero siempre se apagan como luces
en el espacio vacío,
sin rozar al menos
su aliento.
¿Dόnde está ella?
¿En el infinito?
¿En la inexistencia
o en la sonrisa,
cubierta con la palma?
¡Ah!
Cόmo no quiero irme,
antes de sentir de todo,
antes de sentir
que mi cuerpo colgado se hunda
en dos ojos,
que habrán sido apagados.
Traducción directa de búlgaro: Violeta Boncheva